86 ОУ “ Св. Климент Охридски „с гордост носи името на родоначалника на българската просвета и създател на славянската азбука „кирилица“ – Климент. Всяка година на 8 декември честваме Деня на нашия патрон. Учителският колектив и всички ученици, от най-малките до прогимназистите, изразяват почитта си към делото на първоапостола и „светилник“ на българския народ с тържествен рецитал, беседи и песни, които огласят училищното фоайе, специално украсено за празника.

Климент бил славянин роден в границите на Първото българско царство. Точното място на раждането му не е известно, но добрите знания на Климент по гръцки - видими от качеството и обхвата на преводите му - говорят, че е придобил уменията си в този език още на младини, което е по-вероятно да се е случило в Македония, отколкото в друга провинция на царството (някои гръцкоговорящи македонски градове и села попадат в границите на България към средата на IX век). Към Македония сочи и фактът, че българският княз Борис I по-късно изпраща Климент на мисия там, в която местен би имал по-голям шанс за успех, от чужденец.

Като цяло се приема, че Климент е роден около 840 г. - според „Дългото житие“ той умира в дълбока старост през 916 г.

Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години придружавал Методий и видял с очите си всичките дела на своя учител“. Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856-858 г., ключов период в живота на Методий. От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на витинийския Олимп, южно от Мраморно море. Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския Олимп. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат му Константин (по-късно известен с монашеското си име Кирил).

На основа на житията на Кирил и Методий може да се предположи, че са създали глаголицата именно по време на годините, които прекарват заедно във витинийския манастир. Според Димитри Оболенски, твърденията на животописците им, че глаголицата е създадена в Цариград през седмиците или месеците следващи пристигането през 862 г. на пратеници на моравския принц Растислав, могат да бъдат отхвърлени. С изключение на Хазарската мисия на двамата братя от 860-1 г. тези са единствените години, които те прекарват заедно между 843 г., когато шестнадесетгодишния Константин пристига в столицата, и 862 г., когато пристигат пратениците на Растислав.

В житието на Константин се казва, че след като император Михаил III поискал от него да създаде славянска азбука, Константин „се предал на молитва заедно със сътрудниците си“. Житието на Методий нарича тези помощници на Кирил и Методий „други със същия дух като тях“. Същата група е спомената и от Теофилакт, който пише, че Кирил и Методий, след като изнамерили славянската азбука, „се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си“, като назовава кои са „избрани и корифеи на групата“ – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.

На тези основания, както и на това, че Климент е знаел старобългарски и гръцки, може да се предположи, че Климент е бил част от езиковия кръжок на Кирил и Методий и е допринесъл за създаването на славянската азбука.